В последно време това словосъчетание свързваме предимно с почивни дни и възможност за туризъм в това така подходящо за целта време от годината. Всъщност зад майските празници стоят красиви легенди и традиции, които придават на този месец допълнителен чар.
Преди настъпването на технологичната ера, празниците са били мост между профанното (ежедневно-битовото) и сакралното (свещеното, божественото). Време, през което сякаш се отваря прозорец между тези два плана на съществуване и обикновения човек е имал достъп до даровете от високите нива на съществуване. Затова хората не са работили на празнични дни, а са отдавали внимание на тази връзка, използвали са я, за да подобрят живота си и да си осигурят здраве, добра реколта, благоденствие.
Първият ден на месец май има древни традиции като празник в цяла Европа, но най-вече в северните страни - Британските острови, Скандинавието. Свързва се с древните римски празници Флоралии, посветение на едноименната богиня на цветята. Впоследствие - както при повечето големи езически празници - му се добавя и християнска символика. Името на месеца пък идва от древногръцката богиня на плодовитостта Майа. Празникът е свързан с победата на лятото над зимата, с възраждането на живота след зимната летаргия. Символиката и ритуалите са свързани с цветя и млади момичета, облечени в бяло, символ на плодородието, на новото начало и разцъфването на живота. Традиционно във фолклора жената и земята са свързани, те представляват съзидателната енергия, утробата. Жената е нивата, от която след свещения брак с небето, се раждат благата. Почва, в която посятото семе пониква и разцъфва. Затова на много места в Северна Европа 1-ви май включва красив ритуал с танц около майско дръвче - окичено с цветя и панделки - и избиране на майска царица сред девойките. Впоследствие, когато се наслагва и християнска символика, празникът се свързва и с Дева Мария, отново по същата линия на женския принцип като създаващ живот.
В България фолклорната традиция почита празника на Йеремия на този ден. Счита се, че на Благовещение, 25-ти март, змиите и гущерите напускат леговищата си, а на 1-ви май, Йеремия, излиза техният цар. Змиите са хтонични същества, символизират подземния свят, в християнската култура - изкушението и дявола. В случая празникът отново утвърждава победата на живота над смъртта, на доброто над злото. Правят се ритуали за прогонване на змиите и предпазване от тях, като и тук участват основно млади момичета. Счита се, че ако работи на този ден, човек ще бъде ухапан от змия през лятото.
Дали има връзка с последното или не, 1-ви май в началото на 20-ти век е обявен от Комунистическата партия за празник на труда и се празнува като такъв в цял свят. Връзката с древните традиции е отново по линия на земята, трудът тогава основно е бил разбиран като земеделски труд, обработване на земята.
Следващият празник в началото на май, който отбелязваме, е 6-ти май, денят на Свети Георги или Гергьовден. Свети Георги е честван не само в православния свят, но в Западна Европа го празнуват на 23-ти април. И тук древните традиции и символика са смесени с християнските. Според легендата, Свети Георги е бил войник в римската армия, от гръцки произход, християнин. Вероятно знаете, името му е с гръцки произход и означава земеделец. Един от подвизите му, преди мъченическата смърт, е убиването на дракон, за да спаси принцеса, като впоследствие вдъхновява семейството й да приеме християнството. Драконът има символика близка до тази на змията, символизира подземния свят, както и човешките страхове и най-вече страх от смъртта, но в същото време е и медиатор, връзка, между подземни и небесния свят, тъй като за разлика от змията, има крила и лети. Чрез огъня той пречиства от всичко ненужно, подготвя за нов живот, изгаря старото, за да дойде новото. С убийството му Свети Георги всъщност утвърждава освобождаването на човека от дълбоко скритите му страхове, превръщането му в господар на живота. Отново имаме и женска фигура, която символизира женския принцпи на съзиданието. И тъй като Георги означава земеделец, а жената символизира земята, нивата - в случая той се грижи за женското начало, спасява го и по този начин спасява живота. Като цяло, в тази част от легендата образът на Свети Георги се доближава до древногръцките герои, утвърждаващи мъжкия принцип - действие, водене на битки, защита на живота, побеждаване на злото.
Тъй като е бил и римски войник, 6-ти май е празник също така и на армията. Смъртта му е описана типично за историята на християнски мъченик: след като императорът заповядва всички войници да се отрекарт от християнството, Свети Георги освобождава робите си и раздава богатствата си и се оставя на провидението. Императорът се опитва да го изкуши, затваря го в тъмница. Той е непоколебим в решението си и съответно е екзекутиран.
снимка: http://bournvillevillagecouncil.org.uk/could-you-be-a-maypole-dancer.html
