Доброкачествена простатна хиперплазия (ДХП) е социално значимо заболяване за което страдащите пациенти трябва да вземат навременни мерки. Симптомите оказват въздействие както върху тежестта на заболяването така и върху качеството на живот. Провежданото лечение по принцип е с добра прогноза но ако се вземат нужните навременни мерки. Като начална терапия лекарите назначават консервативна лекарствена терапия, в определени ситуации обаче хирургичната интервенция остава единствения възможен вариант. ДХП се характеризира с увеличаване размера на простатата която от своя страна притиска уретралния канал оказвайки компресия на пикочния мехур което причинява характерните симптоми на често уриниране с появата на различни оплаквания от самия акт на уриниране (внезапен порив за уриниране, слаб дебит на урината, болка и др.). С напредване на възрастта почти всички мъже в една или друга степен са обект на заболяването като в някой публикации се говори, че 50% от мъжете над 60-годишна възраст са засегнати и с напредване на възрастта броят на засегнатите мъже над 80 години се увеличава на 90%. Въпреки тези факти не всички мъже страдат и имат клинично изявена картина на заболяването.
Смята се, че това заболяване на простатната жлеза няма онкологичен произход, то не води до увеличаване на риска за развитие на рак на простатата, но същевременно не пречи и на неговото развитие – т.е. ракът на простата не зависи от развита доброкачествена простатна хиперплазия.
Причините за ДХП не са ясно идентифицирани. Вероятно има наследствена предразположеност, тъй като в някой семейства се забелязва фамилна обусловеност, мъжкият полов хормон тестостерон и неговият дериват дихидротестостерон играят важна роля в развитието и, също така при мъжете могат да бъдат включени и женски полови хормони (естрогени) в патогенезата на заболяването.
Простатната жлеза е орган от мъжката репродуктивна система и е с размер и с формата на кестен с неправилна сферична форма. Тя се намира под пикочния мехур и обгръща уретралния канал през който урината се отделя от пикочния канал през центъра на простатата и пениса и се изхвърля извън тялото. Простатата играе транспортна и секреторна роля за хранителни вещества на сперматозоидите и осигурява тяхната течна среда за движенията им.
Мъжете с установено заболяване ДХП са в значителна степен по-застрашени от развитието на усложнения. Рецидивиращи инфекции на пикочния мехур, който не се изпразва напълно в резултат на ДХП благоприятстват разпространението на бактериални инфекции и по принцип се обсъждат за оперативно лечение за да се намали обема на простатата и да се освободи уринарния тракт. При напълно притисната уретра актът на уриниране е нарушен и причинява силна болка – състояние известно като остра задръжка на урина в пикочния мехур. То е спешно състояние и за изпразването на пикочни мехур се изисква поставянето на катетър, с помощта на който се преодолява обструктивния синдром от увеличената простатна жлеза.
Хипертрофията на жлезата може да ускори и „стареенето“ на стената на пикочния мехур – с течение на времето тя губи своя тонус, контракциите са по-малко ефективни и пикочния мехур постепенно става хипотоничен и атоничен което води до увеличаване на капацитетът му. В много подобни случаи при подобни пациенти се наблюдава силна болка над пубисната кост и таза, ретенцията на урината може да бъде особено болезнена и в остра форма до пълна невъзможност за уриниране и изпразване на мехура. Или да протече бавно, подмолно и незабелязано в своята хронична форма. Този процес е обратим ако своевременно се извърши оперативна интервенция. Друго усложнение е увреждането на бъбреците – хроничното задържане количество урина в пикочния мехур и инфекции на пикочните пътища могат да компрометират бъбречната функция в дългосрочен план.
Съществуват предполагаеми рискови фактори, увеличаващи риска от ДХП като основно можем да посочим липса или намалена физическа активност. Има изследвания, доказващи, че физически активните мъже по-рядко заболяват от ДХП. Затлъстяването, диабетът, тютюнопушенето, хипертонията, висок холестерол и консумацията на вредни хранителни продукти увеличават риска от развитието на ДХП.
Мъжете с ДХП могат да предприемат следните мерки за да предотвратят влошаване на състоянието си:
Доколкото е възможно по-често да изпразват пикочния си мехур и да уринират без много закъснение когато усетят спешен позив за уриниране. Нормално е през студените месеци позивите за уриниране да са по-чести. Желателно е пациентите да предвиждат уриниране на всеки 4 часа през деня – това предвиждане ще спомогне за намаляване броя на спешните позиви, когато те станат по-чести.
Да съхраняват организма си добре хидратиран, но да се намали приема на течности 1-2 часа преди пътуване с автомобил, преди сън и преди стресови ситуации. Желателно е да се намали консумацията на алкохол, и кафе. Алкохолът увеличава обема урина и намалява чувството и усещането кога се налага да се уринира. Кафето предизвиква леко уголемяване на простата, което може да се отрази върху пропускливостта на урината в пикочните пътища. Физическата активност намалява въздържането на урина пикочния мехур, някой лекарства (н-р диуретици или антихистамини) могат да увеличат неблагоприятните симптоми. Пациенти, приемащи такива лекарства трябва задължително да споделят със своя уролог какви други лекарства приемат.
Медикаментозното лечение на ДХП включва следните групи лекарства:
Алфа-блокери: допринасят много за мускулната релаксация на гладката мускулатура на простатата и на шийката на пикочния мехур. Семейството на тази група медикаменти включва Tamsulosin, Terazosin, Doxazosin и Alfuzosin като яхната ефективност е сравнима. Ползите се усещат бързо, най-често 1-или 2 дни след започване на лечението. Някой от тези лекарства са били използвани и за лечение на хипертония, но тамсулозинът и алфузозинът са разработени специфично за лечение на ДХП.
Инхибитори на 5-а-редуктаза (Dutatseride, Finasteride) се прилагат за да се намали производството на дихидротестостерон. 5-а-редуктаза е хормон превръщащ тестостерон в дихидротестостерон, който е активния метаболит на тестостерон. Максималният ефект се наблюдава от 3 до 6 месеца лед началото на лечението като в клиничната практика се наблюдава намаляване обема на простатата с около 25 до 30%. За съжаление при някой пациенти се проявява като нежелана лекарствена реакция еректилна дисфункция.
Комбинация между алфа-блокери и инхибитори на 5-а-редуктаза. Съществуват и комбинирани медикаменти за лечение на ДХП. В България към 31.05.2018г. имаме одобрени комбинации от Tamsulosin/Dutasteride и Tamsulosin/Solifenacin
Фитотерапия:
Плодовете на палмата-джудже Сао палмето са богати на наситени и ненаситени мастни киселини, стероли и други ценни биологично активни вещества. Екстракт от плодовете на Сао палмето облекчава симптомите при възпаление, намалява позивите на уриниране и поддържа нормалните сексуални функции и се препоръчва на мъже в зряла възраст с цел подобряване функциите на простатата и поддържане нормалното състояние на пикочо-половата система. Съдържат много цинк – минералът, традиционно използван при проблеми с простатата.
Кора от африканска слива (Pygeumafricanum) местните африкански жители използвали в менюто си за запазване на сексуалната си активност. Кората от африканска слива е била обект на много проучвания като общото заключение е, че тя подобрява, скромно, симптомите на ДХП с кратка продължителност от около 4 седмици.
Бета-ситостерол може да облекчи симптомите на ДХП особено чрез подобряване на струята на урината. Корени от коприва (Urtica Dioica) в комбинация кора от африканска слива се използва често в Европа за облекчаване на леки до умерени оплаквания от проблеми с пикочните пътища, свързани с ДХП. Копривата може да се използва и самостоятелно, но като хранителна добавка се комбинира стандартизиран екстракт от коприва и екстракт от плодове на Сао палмето. Има различни видове екстракти от корени от коприва, стандартизирани в течно или в твърдо състояние.
Тиквените семки имат диуретично действие и помагат за облекчаване на проблемите, свързани със симптомите на уринирането при ДХП без да намаляват обема на жлезата. Тиквените семки съдържат няколко потенциално биологично активни съединения – ненаситени мастни киселини, цинк, фитостероли. Препоръчват се в дневен прием от 10гр. сухи и обелени семки.
Ако медикаментозното лечение не доведе до желаните подобрения операцията може да се разглежда като неизбежна необходимост. След 60-годишна възраст 10-30% от пациентите са подлагат на хирургично лечение за редуциране характерните симптоми на ДХП.
Промени в дневната диетата играе важна роля за здравето на простатната жлеза. Основните препоръки са: избягване на прекомерна употреба на животински протеини, като е препоръчително промяна в източника на протеин в дневната диета – бобови растения, ядки, риба, соя; Ограничаване приема на захарни изделия; избягване на наситени мазнини, и да се използват масла, богати на ненаситени мастни киселини; избягване на плодове и зеленчуци, отглеждани с помощта на пестициди.
