Ерекцията на пениса е сложен феномен, който предполага деликатно и координирано равновесие между неврологичните, съдовите и тъканните отдели. Тя включва артериално съдоразширение, отпускане на гладкия мускул и активиране на вено-оклузивния механизъм на тялото на пениса.
КАКВО Е ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ И КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО Й?
Еректилната дисфункция (ЕД) се определя като постоянната невъзможност за постигане и поддържане на ерекция, достатъчна да позволи задоволително сексуално представяне. Еректилната дисфункция ЕД може да засегне физическото и психосоциалното здраве и може да окаже значително влияние върху качеството на живот на страдащите и техните партньори. Съществуват все повече доказателства, че еректилната дисфункция (ЕД) може да бъде ранно проявление на коронарна болест на сърцето и периферно съдово заболяване. Ето защо еректилната дисфункция (ЕД) не трябва да се разглежда само като проблем на качеството на живот, но и като потенциален предупредителен знак за сърдечно-съдови заболявания.
Епидемиологичните данни показват висока степен на разпространение и честота на еректилната дисфункция (ЕД) в световен мащаб. Например в Масачузетското изследване за стареенето при мъже на възраст между 40 и 70 години се съобщава разпространение на еректилната дисфункция (ЕД) в 52%, в Кьолнското проучване при мъже на възраст между 30 и 80 години честотата на разпространение на еректилната дисфункция (ЕД) е била около 19%, като се е наблюдавало стръмно нарастване на честотата с възрастта от около 2% до около 53%. В проучване от реалния живот сред мъжете, търсещи първа медицинска помощ за новопоявила се еректилна дисфункция (ЕД), всеки четвърти пациент е на възраст под 40 години, като почти 50% от младите мъже се оплакват от тежка еректилна дисфункция (ЕД). Различията между тези изследвания могат да се обяснят с различията в методологията, във възрастите, социално-икономическия и културния статус на изследваните популации.
Затлъстяването, захарния диабет, дислипидемията, метаболитния синдром, липсата на физически активност и тютюнопушенето са сред рисковите фактори за еректилна дисфункция (ЕД). В редица проучвания се демонстрира, че промяната в начина на живот и лечението на сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат от полза за подобряването на сексуалната функция при мъже с еректилна дисфункция (ЕД). Съществува корелация между симптомите от долен уринарен тракт (доброкачествена простатна хиперплазия) и сексуална дисфункция. Така например в "Мултинационално проучване на възрастните мъже" при повече от 12 000 сексуално активни мъже, проведено в САЩ, Франция, Германия, Италия, Холандия, Испания и Обединеното кралство, се съобщава, че общото разпространение на симптомите от долен уринарен тракт е 90%, общото разпространение на еректилна дисфункция (ЕД) е 49% и е отчетеното пълно отсъствие на ерекция при 10% от пациентите. Освен това, общото разпространение на еякулационните нарушения е 46%.
ПРЕПОРЪКИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ
Всичко това налага използването на доказано, ефективно, препоръчано в националните и международни препоръки съвременно лечение на еректилна дисфункция (ЕД). По правило коморбидната еректилна дисфункция (ЕД) (диабет и предиабет, артериална хипертония) не може да бъде излекувана, но психогенната, пост травматичната артериогенна еректилна дисфункция (ЕД) при млади пациенти, както и еректилната дисфункция (ЕД) от хормонални причини (напр. хипогонадизъм, хиперпролактинемия), се лекува успешно със специфично лечение.
Фосфодиестеразните 5 инхибитори (PDE5 инхибитори), като наприимер тадалафил (tadalafil), са първа линия в лечението на еректилна дисфункция. Те инхибират PDE5, което води до гладко-мускулна релаксация, повишен артериален кръвоток и компресия във венозния сплит, последвано от ерекция на пениса. Те не са инициатори на ерекцията и изискват сексуална стимулация за улесняване на ерекцията. Ефикасността им се определя като ерекция, достатъчна за проникване.
Тадалафил е одобрен за лечение на еректилна дисфункция още през февруари 2003 г. През годините с него е натрупан огромен терапевтичен опит. Тадалафил е ефективен от 30 минути след приложението, с пикова ефикасност след около 2 часа. Значително предимство е поддържането на ефикасността до 36 часа, особено пред силденафил, който е ефикасен до 12 часа. Усвояването и ефекта от приложението на тадалафил, не се влияе от прием на храна.
Ефикасността на тадалафил е доказана в почти всяка подгрупа пациенти с еректилна дисфункция (EД), включително трудно лечими подгрупи (например захарен диабет). Още през 2007 година е препоръчана от Европейската Лекарствена Агенция (ЕМА), употребата на тадалафил в ниски дози за ежедневно и дълготрайно лечение на еректилна дисфункция (ЕД). EMA препоръчва ежедневното приложение на тадалафил за лечение на коморбидни пациенти със симптоми от долен уринарен тракт по повод на вторична доброкачествена простатна хиперплазия.
Препоръките за лечение на еректилна дисфукнция с тадалафил са от най-висока степен – клас 1 (даденото лечение е благоприятно, полезно и ефективно; то се препоръчва и е показано) / ниво на доказателственост А (данните са получени от многобройни клинични изпитвания или мета-анализи).
Съществуват много лекарствени продукти, съдържащи тадалафил. Всички те се предписват само от лекар, най-добре уролог и се отпускат само в аптека.
ВИЖ ВСИЧКИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ЗА ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ ТУК
ВИЖ ВСИЧКИ ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ЗА ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ ТУК
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Gratzke, C., et al. Anatomy, physiology, and pathophysiology of erectile dysfunction. J Sex Med, 2010. 7: 445. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20092448
2. NIH, C.D.P.o.I. NIH Consensus Conference. Impotence. JAMA, 1993. 270: 83. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8510302
3. Feldman, H.A., et al. Impotence and its medical and psychosocial correlates: results of the Massachusetts Male Aging Study. J Urol, 1994. 151: 54. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8254833
4. Fisher, W.A., et al. Erectile dysfunction (ED) is a shared sexual concern of couples I: couple conceptions of ED. J Sex Med, 2009. 6: 2746. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19694926
5 . Salonia, A., et al. Is erectile dysfunction a reliable proxy of general male health status? The case for the International Index of Erectile Function-Erectile Function domain. J Sex Med, 2012. 9: 2708. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22897643
6. Dong, J.Y., et al. Erectile dysfunction and risk of cardiovascular disease: meta-analysis of prospective cohort studies. J Am Coll Cardiol, 2011. 58: 1378. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21920268
7. Gandaglia, G., et al. A systematic review of the association between erectile dysfunction and cardiovascular disease. Eur Urol, 2014. 65: 968. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24011423
8. Gupta, B.P., et al. The effect of lifestyle modification and cardiovascular risk factor reduction on erectile dysfunction: a systematic review and meta-analysis. Arch Intern Med, 2011. 171: 1797. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21911624
9. Braun, M., et al. Epidemiology of erectile dysfunction: results of the ‘Cologne Male Survey’. Int J Impot Res, 2000. 12: 305. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11416833
10. Capogrosso, P., et al. One patient out of four with newly diagnosed erectile dysfunction is a young man--worrisome picture from the everyday clinical practice. J Sex Med, 2013. 10: 1833. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23651423
11. Rosen, R., et al. Lower urinary tract symptoms and male sexual dysfunction: the multinational survey of the aging male (MSAM-7). Eur Urol, 2003. 44: 637. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14644114
12. Isidori, A.M., et al. A critical analysis of the role of testosterone in erectile function: from pathophysiology to treatment-a systematic review. Eur Urol, 2014. 65: 99. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24050791
13. Maggi, M., et al. Hormonal causes of male sexual dysfunctions and their management (hyperprolactinemia, thyroid disorders, GH disorders, and DHEA). J Sex Med, 2013. 10: 661. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22524444
14. Lue, T.F. Erectile dysfunction. N Engl J Med, 2000. 342: 1802. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10853004
15. Curran, M., et al. Tadalafil. Drugs, 2003. 63: 2203. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14498756
16. Moncada, I., et al. Efficacy of sildenafil citrate at 12 hours after dosing: re-exploring the therapeutic window. Eur Urol, 2004. 46: 357. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15306108
17. K. Hatzimouratidis (Chair), F. Giuliano, I. Moncada, A. Muneer, A. Salonia (Vice-chair), P. Verze. EAU Guidelines on Erectile Dysfunction, Premature Ejaculation, Penile Curvature and Priapism. European Association of Urology 2016
